Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември 1821 г. в Москва в семейството на военен лекар. Израства близо до болница за бедни, а тази среда на страдание по-късно става важен мотив в книгите му. Учи военно инженерство в Санкт Петербург, но избира литературата. Първият му роман „Бедни хора“ (1846) получава силно одобрение от критиката. Само няколко години по-късно е арестуван заради участие в интелектуален кръг. През 1849 г. е изведен за разстрел, но в последния момент присъдата е заменена с каторга в Сибир и последваща военна служба. В заточението единствената му книга е Библията, за която по-късно казва, че е спасила душата му.

След завръщането си Достоевски се посвещава на темите за страданието, изкуплението, вярата и моралния избор. „Записки от мъртвия дом“ предава живота в каторгата с документална сила. През 1860-те и 1870-те създава романите, които променят представите за психологическата проза: „Престъпление и наказание“ изследва идеята за човек над морала; „Бесове“ предупреждава за разрушителната сила на фанатизма; „Идиот“ поставя добротата на княз Мишкин срещу жесток свят; „Братя Карамазови“ обобщава мисълта му за човека, Бога и свободата.

Писателят страда от епилепсия, а пристъпите понякога са съпътствани от екстатични усещания за прозрение и щастие. Животът му е белязан и от бедност, дългове и хазартна зависимост. Под натиск на дългове написва „Играчът“ за 26 дни. Творчеството му съдържа ранни прозрения за вътрешния човек, подсъзнателния страх и двойствеността на волята; по-късно мислители като Ницше и Фройд оценяват дълбочината му.

Достоевски умира на 9 февруари 1881 г. в Санкт Петербург, малко след публикуването на „Братя Карамазови“. Погребението му събира над 60 000 души. На гроба му е изписан евангелският цитат за житното зърно, което трябва да умре, за да принесе плод. 205 години след рождението му той остава писател и мислител, който задава непреходни въпроси за съвестта, страданието и смисъла.