Руски военни канали и провоенни блогъри все по-често разпространяват видеа, които внушават фиктивни успехи на бойното поле в Украйна. Кадрите показват руски знамена, уж превзети селища и украински военнослужещи, които се предават, но изследователи откриват следи от генериране или сериозна обработка с изкуствен интелект. Материалите първо се появяват в руски военни канали и блогърски профили, а след това биват усилвани от държавни медии и платформи за съобщения. Няма доказателство, че всички видеа са създадени по единна официална заповед, но експерти ги свързват с по-широка кампания за влияние върху представите за войната.

Изследователи са идентифицирали около 30 украински населени места, които във видеа са представяни като превзети от Русия, въпреки че остават под украински контрол. Целта е да се създаде усещане, че украинската фронтова линия се разпада, а руското настъпление е постоянно. В някои клипове се вижда само един войник с руско знаме, но посланието внушава завладяване на по-голяма територия. Украинските власти определят част от кадрите като фалшифицирани и генерирани с AI.

Според оценките подобни материали зачестяват от зимата на 2025 г., включително около символични дати. Украински представители твърдят, че са идентифицирани над 1000 синтетични видеа в рамките на координирана система за дезинформация. Военните послания целят отслабване на морала, а съдържанието за цивилна публика — подкопаване на доверието в институциите и внушение, че руското управление на окупираните територии е неизбежно. За част от видеата са използвани текстово-видео инструменти, а при оттеглянето на един от тях руските източници вероятно ще търсят други модели или собствени системи.

Фалшивите кадри се разпространяват на фона на спорове за реалното движение на фронта. Различни анализи дават противоположни оценки за руските териториални придобивки през април: едни изчисляват около 141 квадратни километра под руски контрол, други сочат загуба на 116 квадратни километра от руски контрол. Разликата произтича от различни методики и сама по себе си не доказва неверни данни. Тя обаче показва колко трудно е да се установи действителната картина, когато военните твърдения се съчетават с все по-убедителни синтетични видеа.

Анализатори предупреждават, че крайната цел може да е създаване на среда, в която всяко изображение се посреща със съмнение. Така автентичните кадри също могат да бъдат отхвърляни като дипфейк, което допълнително затруднява публичното разбиране за развитието на войната.