Дилън Марлейс Томас е роден на 27 октомври 1914 г. в Суонзи. Умира едва на 39 години, но оставя след себе си стихотворения като „Не си отивай кротко в тази добра нощ“ и „И смъртта няма да има власт“, както и радиопиесата „Под млечната гора“. Около името му обаче се е натрупала и друга биография – на бохем, разказвач, пияч и вечен длъжник, в която документираните факти постепенно се смесват с литературна митология.

Томас става известен още през 30-те години с първата си стихосбирка „18 стихотворения“. Покрай литературния успех той изгражда образ на шумен и непредсказуем артист, който пие тежко, говори дълго и често прекрачва границите на приличието. Съпругата му Кейтлин описва брака им като едновременно любовна история и история за пиенето. Двамата се женят през 1937 г., имат три деца, но семейният им живот е белязан от финансови трудности, конфликти и изневери.

Най-известната история разказва, че малко преди смъртта си в Ню Йорк Томас се върнал в хотел „Челси“ и заявил, че е изпил 18 поредни уискита. Според по-късни сведения собственикът на заведението смятал количеството за по-скоро шест или осем. Епизодът добре показва как при Томас фактът и саморекламата често се сливат.

Финансовият хаос също е част от образа му. Поетът и Кейтлин често живеят с малко средства, местят се между Уелс, Лондон и Съединените щати и разчитат на помощ от приятели. Оставя неплатени дългове, взема пари и услуги, които не връща, а понякога поврежда жилищата, в които гостува. Сред разказваните случки е и твърдението, че е уринирал върху растение в дома на Чарли Чаплин, макар около алкохолната му репутация да има и значително преувеличение.

Томас сам подхранва легендата за противоречивата си натура. В едно от известните си самоописания казва: „В мен има звяр, ангел и луд“. Тази смес от артистична поза, действителни зависимости и желание да бъде център на вниманието го превръща в една от най-запомнящите се фигури на литературата през XX век.

Последната му американска обиколка през 1953 г. протича на фона на тежко пиене, влошено здраве и разпадащ се брак. На 4 ноември той колабира след медицинска намеса и изпада в кома, а на 9 ноември умира в болница в Ню Йорк. Днес историите за уискито, дълговете и скандалите продължават да привличат внимание, но не могат да заменят написаното от него. Най-трайният образ остава този на поета, който с няколко строфи говори за живота, страха от смъртта и желанието човек да не си отива без борба.