Джеймс Кук е сред най-влиятелните мореплаватели и картографи на XVIII век. Когато започва експедициите си в Тихия океан, значителни части от света все още са слабо познати на европейските карти. За около единадесет години той нанася с необичайна точност брегове, острови и морски пътища, които променят представите за планетата. Наследството му обаче остава двойствено – съчетание от научна прецизност, мореплаване и имперска експанзия.

Кук е роден на 27 октомври 1728 г. по Юлианския календар в Мартън, Йоркшир, в семейство на земеделски работник. На 17 години започва работа в търговското корабоплаване, а през 1755 г. избира Кралския флот вместо възможността да командва търговски кораб. Първата му голяма известност идва като картограф: между 1763 и 1766 г. той проучва крайбрежието на Нюфаундленд и създава карти, впечатляващи с точност. Умението да определя местоположението на кораба и да описва непознати брегове се оказва решаващо за бъдещите му пътувания.

През 1768 г. Кук поема командването на „Индевър“ и отплава към Таити. Официалната задача е наблюдение на преминаването на Венера пред Слънцето, но след това той получава заповед да търси предполагаемия Южен континент и да изследва неизвестни части на Тихия океан. Той обикаля Нова Зеландия и доказва, че тя не е част от по-голяма южна земя. През 1770 г. достига източното крайбрежие на Австралия и го картографира подробно. Макар континентът отдавна да е населен от местни народи, плаването му остава първото систематично британско проучване на източния му бряг.

По време на второто околосветско плаване, започнало през 1772 г., Кук прекосява Южния полярен кръг. Експедицията не достига Антарктида, но показва колко трудно би било съществуването на голям обитаем континент в южните ширини, заобиколен от ледове. Сред важните му постижения е и грижата за здравето на екипажа. Кук настоява за чистота на борда, проветряване, прясна храна и употреба на кисело зеле. Макар причината за скорбута да не е известна, тези мерки значително ограничават заболяването.

През 1776 г. той тръгва на третото си плаване с корабите „Резолюшън“ и „Дискавъри“. Целта е откриването на Северозападния проход между Тихия и Атлантическия океан. Експедицията проучва бреговете на Северна Америка и Аляска, но ледовете в Беринговия проток принуждават Кук да се оттегли. На връщане корабите достигат Хавайските острови, които той нарича Сандвичеви острови. Първоначалният контакт е мирен, но отношенията се влошават при повторното пристигане през 1779 г. Спор избухва след изчезването на корабна лодка.

На 14 февруари Кук слиза на брега в залива Кеалакекуа. При последвалото напрежение той и моряците му са посрещнати от въоръжени местни жители. Кук е ударен и прободен, а тялото му е отнесено от островитяните; част от останките по-късно са върнати на британците. Експедицията продължава под командването на Чарлз Кларк, който умира по време на плаването, и след това на Джон Гор. Корабите се завръщат в Англия през 1780 г. Наследството на Кук остава противоречиво: той е прецизен картограф и организатор на научни експедиции, но и представител на британската имперска експанзия. Именно тази смесица от наука, мореплаване и колониални амбиции прави историята му значима и днес.