Джак Керуак остава в литературната история като писател, който превръща американските магистрали, джазовите клубове и безсънните разговори в литература. На 21 октомври 1969 г. той умира във Флорида на 47 години, но името му днес се свързва най-често с „По пътя“ – роман, който променя представата за възможностите на жанра и се превръща в емблема на бийт поколението.

Керуак е роден на 12 март 1922 г. в Лоуел, Масачузетс, в семейство на френско-канадски имигранти от Квебек. Рожденото му име е Жан-Луи Лебри дьо Керуак, а до седемгодишна възраст говори основно френски. Учи в Колумбийския университет със спортна стипендия, но напуска след контузия и конфликт с треньора по американски футбол.

През април 1951 г. той създава първата версия на „По пътя“ в писателски маратон, продължил около три седмици. За да не сменя страниците в пишещата машина, залепва листове хартия един за друг и се получава непрекъсната ролка с дължина около 37 метра. Този ръкопис без обичайните абзаци и глави днес е сред най-разпознаваемите литературни артефакти на XX век.

Книгата излиза на 5 септември 1957 г. след години на редакции и трудности с издателите. Разказът следва Сал Парадайз – литературно отражение на Керуак – и пътуванията му из Съединените щати и Мексико с Дийн Мориарти, изграден по подобие на Нийл Касиди. Сред реалните прототипи са и приятелите му Алън Гинсбърг и Уилям Бъроуз.

В една от най-цитираните фрази Керуак пише: „Единствените хора за мен са лудите – лудите да живеят, да говорят, да бъдат спасени.“ Стремежът към движение, крайни преживявания и отказ от установените правила обяснява както въздействието на романа, така и трайната му репутация. „По пътя“ е определян като ключова книга за бийт поколението, но зад мита за свободния скитник стои внимателно изграден литературен метод.

Керуак нарича стила си „спонтанна проза“. Той търси изречения, които да следват ритъма на мисълта и импровизацията в джаза. Първият му публикуван роман, „Градът и градът“, излиза през 1950 г., а след успеха на „По пътя“ се появяват „Скитниците на Дхарма“, „Мексико Сити блус“ и „Биг Сър“.

Славата се оказва тежка за писателя. Керуак постепенно се оттегля от публичния живот и се премества във Флорида, където живее с майка си. Умира от вътрешен кръвоизлив, свързан с цироза на черния дроб. Погребан е в родния си Лоуел, а на надгробния му камък е изписан детският му прякор „Ти Жан“.

През март 2026 г. оригиналната ролка на „По пътя“ е продадена на търг в Ню Йорк за 12,135 млн. долара – рекорд за литературен ръкопис. Цената е съвременна мярка за стойността на предмета, но не обяснява напълно защо Керуак продължава да бъде четен. Причината е в усещането, че неговите книги не просто описват пътуване, а улавят мига, в който човек решава да тръгне, преди още да знае къде ще стигне.