След инцидент, природно бедствие, конфликт или друга тежка новина децата могат да реагират с тревожност, страх и несигурност. За тях поведението на възрастните е важен ориентир, затова разговорът трябва да бъде спокоен, честен и съобразен с възрастта им.

Първо е добре родителят да попита какво детето вече е чуло или разбрало. Така става ясно дали разполага с точна информация или е съставило своя представа от откъслечни разговори, социални мрежи и телевизионни кадри. Подходящо е да се каже, че е нормално да се чувства разтревожено и че близките са до него.

Обясненията трябва да са кратки и разбираеми. На малките деца не са нужни плашещи подробности, а основна информация с прости думи и уверение, че семейството е в безопасност. Ако детето задава един и същ въпрос многократно, това по-скоро означава, че търси предвидимост и сигурност. Важно е ясно да се каже, че то не носи вина за случилото се. При разговор за насилие трябва да се подчертае, че агресията не е приемлив начин за решаване на проблеми. Възрастният не е длъжен да знае отговора на всеки въпрос; честното „не знам“ е по-добре от измислено обяснение.

Някои деца говорят за преживяното, други се затварят или го показват чрез игра. Рисуването, игрите с кукли, четенето, дневникът или разговорът по време на разходка могат да помогнат на детето да назове страха, гнева и тъгата си. Родителят трябва да слуша, без да омаловажава чувствата и без да настоява за повече споделяне, отколкото детето е готово да даде.

След травмиращо събитие са възможни временни промени в поведението: по-голяма нужда от внимание, раздразнителност, проблеми със съня, връщане към по-ранни навици, физически оплаквания и страхове. Ако тези признаци се задълбочат или трайно пречат на съня, училището и отношенията с близките, е добре да се потърси помощ от педиатър или специалист по психично здраве.

Непрекъснатото следене на новини и графични изображения може да засили тревожността. При малките деца повторението на един и същ кадър понякога изглежда като поредица от нови инциденти, затова достъпът до подобно съдържание трябва да бъде ограничен. По-големите деца е по-добре да гледат новини заедно с възрастен, който да обясни фактите и да коригира заблудите.

Полезно е да се запазят обичайните семейни ритми – хранене, сън, училище и време заедно. Предвидимостта дава на детето усещане, че животът продължава да има структура. Вниманието може да се насочи и към хората, които помагат – спасители, медици, полицаи, пожарникари и доброволци. Включването в подходяща благотворителна инициатива или написването на благодарствено писмо може да замени чувството за безсилие с конкретно действие.

Най-важното послание е, че детето има до себе си доверен възрастен. Мълчанието не премахва страха, а откритият и съчувствен диалог му помага да разбере какво се е случило и да потърси подкрепа, когато има нужда.