На 28 октомври 1940 г. Гърция отговаря с „ОХИ“ – „не“ – на италианския ултиматум. Още преди това фашистките сили решават да нападнат страната, но отлагат датата. На разсъмване италианският посланик в Атина представя искане войските на Оста да влязат и заемат стратегически позиции; в противен случай ще бъде обявена война. Премиерът Йоанис Метаксас отхвърля ултиматума. В утрото хората излизат по улиците със скандирания „ОХИ“, а от 1942 г. денят се отбелязва като Деня ОХИ. Малко по-късно италианските войски, разположени в окупирана Албания, атакуват гръцките гранични пунктове. Атина се събужда от сирени, бомбардирани са Пирея, Патра, Коринтският канал и военноморската база Превеза. Първоначално италианската армия напредва, но след това е разбита и изтласкана от Епир, а боевете се пренасят на албанска територия. Това принуждава Хитлер да се намеси на страната на Мусолини. През пролетта на 1941 г. Великобритания изпраща експедиционен корпус, съставен предимно от новозеландски и австралийски войници. Хитлер решава да започне война и на 6 април 1941 г. германските войски нападат Гърция и Югославия. Гърция е разделена на три окупационни зони: Германия получава Атина, Солун, Източна Тракия, Крит и част от Егейските острови; България окупира и анексира източната част от гръцка Македония и почти цяла Тракия; остатъкът е за Италия. Всички окупационни войски извършват престъпления. Особено жестоки са българските и германските действия. София води политика на българизиране и систематични прокуждания. Германски части извършват масови кланета, сред които в Комено, Калаврита и Дистомо. През август 1943 г. в Комено са убити над 300 души, включително жени и деца; през декември 1943 г. в Калаврита са избити почти 500 мъже; през юни 1944 г. в Дистомо са екзекутирани над 200 мъже, жени и деца. Тези кланета са отмъщение за партизански нападения срещу германски войници. Британска специална част извършва саботажи, главно срещу железопътната линия Солун–Атина. В края на 1942 г. британци и местни партизани взривяват моста над река Горгопотамос – една от най-големите саботажни акции по време на войната. Гърция страда и от глад, причинен от британската морска блокада и германските плячкосвания. През първата окупационна зима от глад умират над 100 хиляди гърци. Под натиска на САЩ блокадата е разхлабена и швейцарският Червен кръст доставя храни. Когато през октомври 1944 г. Вермахтът се изтегля, оставя след себе си гражданска война, която приключва едва през 1949 г.