Александър, големият син на Петя Дикова и Илиян Любомиров, започва да пуска косата си преди година и половина с конкретна цел – да я дари за изработването на перука за болно дете. Дългата коса се оказва трудна за поддръжка, особено заради тренировките му по плуване, но момчето не се отказва. Петя Дикова разказва, че синът ѝ е проявил постоянство и характер.

Подстригването е направено по специален начин, който да улесни изработката на перуката. От салон „Дима Стил“ не вземат пари за услугата. Вдъхновен от примера на Александър, случаен посетител също добавя коса към дарението, а приятелка на Петя Дикова дарява истинска коса, която е купила за себе си, за да допълни нужното количество.

Жестът има и лично значение за семейството. Бабата на Петя Дикова – Пенка, майка на Сашо Диков – е страдала от алопеция, заболяване, което може да доведе до загуба на коса. Когато Сашо Диков вижда внука си подстриган и косата му подготвена за даряване, той се просълзява. Той казва: „Какво нещо е животът“, и си спомня последния път, когато като дете е видял майка си с коса – преди заболяването, забрадките и перуките.

Петя Дикова и Илиян Любомиров имат двама синове – Александър и по-малкия Илиян. Историята с дарената коса превръща личното решение на едно дете в помощ за друго дете, което има нужда от перука.