Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепи данъчните промени за 2027 г., но обсъждането показа различия между синдикатите и работодателите по някои мерки и по размера на минималната работна заплата. Пакетът на Министерството на финансите обхваща промени в осем данъчни закона.

Данъчни облекчения и ДДС

Сред предложенията са по-високи данъчни облекчения за деца и ново облекчение за „детско развитие“, което ще покрива разходи за образователни и спортни дейности. Предвидените размери са 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две деца и 15 000 евро за три и повече деца. Предлага се и поетапно увеличение на прага за задължителна регистрация по ДДС: от 51 130 на 60 000 евро от 1 януари 2027 г., 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г.

Акциз и свръхпечалби

Други мерки включват акциз за мощните автомобили. При хибридите ще се отчита само мощността на двигателя с вътрешно горене, а електромобилите няма да бъдат облагани. Предвижда се и актуализиране на глобите и имуществените санкции в данъчните закони. Българската стопанска камара подкрепя облекченията за физически лица, деца и деца с увреждания, както и по-високия праг за регистрация по ДДС, но се противопоставя на данък върху свръхпечалбите от 33%.

Минимална работна заплата

Обсъден е и проект за минимална работна заплата от 660 евро от 1 януари 2027 г. при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица; минималната часова ставка се предлага да бъде 3,98 евро. Министерството на труда и социалната политика посочи, че увеличението е 39,80 евро, или 6,4%, спрямо сегашния размер, и ще повиши доходите на около 462 000 работещи, като надхвърля годишната инфлация от 5,7%. КТ „Подкрепа“ не подкрепя механизма за определяне на минималната заплата и има резерви към размера от 660 евро, като посочва, че сумата оставя българските работници сред последните в европейските класации. БСК заема противоположна позиция: според нея размерът е определен по договорения механизъм, увеличението покрива инфлацията, а ефектът е различен за предприятията в региони с по-ниска икономическа активност.

Следващи стъпки

Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че бюджетният дефицит за 2025 г. е 4% от БВП. По думите му са необходими реалистично бюджетно планиране и финансова дисциплина, за да се възстанови устойчивостта на публичните финанси. Проектите за промени в данъчните закони предстои да бъдат разгледани от Министерския съвет, след което могат да бъдат внесени за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Същата процедура предстои и за постановлението за минималната работна заплата.