На 3 ноември 1839 г. в Цариград, в Гюлхане, е провъзгласен Гюлханският хатишериф – султански ферман, с който започва Танзиматът. Документът е издаден от султан Абдулмеджид I и прочетен от Мустафа Решид паша пред представители на османската власт, духовенството, дипломатическия корпус, християнските общности и градския еснаф. Султанът наблюдава церемонията от Гюлханския павилион, а след прочита са дадени артилерийски салюти и са принесени жертви.

В центъра на фермана стоят три теми: сигурността на живота, честта и имуществото; редовното определяне и събиране на данъците; правилата за набиране на войници и продължителността на военната служба. Документът обещава на поданиците пълна сигурност и критикува системата илтизам, при която частни откупвачи събират данъците и често изискват повече от определеното. Предвижда се данъците да се определят според състоянието и възможностите на хората.

Хатишерифът постановява още обвиненията да се разглеждат публично, никой да не бъде лишаван от живот без съдебно решение, а имотите на осъден човек да не се конфискуват за сметка на невинните му наследници.

Реформата идва в тежък момент. На 24 юни 1839 г. османската армия претърпява поражение от силите на египетския управител Мехмед Али паша при Низип. Седмица по-късно умира султан Махмуд II, а на престола се възкачва Абдулмеджид I. Новият султан наследява държава, която се нуждае от по-централизирана администрация, по-редовни приходи и модернизирана армия. Гюлханският хатишериф обвързва тези цели с правни гаранции за населението и изрично посочва, че обявените права се отнасят до всички поданици независимо от религията им.

Документът не създава конституционен режим и не премахва веднага различията между религиозните общности. По-широкото провъзгласяване на равенство между мюсюлмани и немюсюлмани идва с Хатихумаюна от 1856 г. Въпреки това актът от 1839 г. остава основополагащ за османската модернизация и дава името на Танзимата – период на промени в управлението, финансите, армията и правото.