Спорът за камъка на Хеопсовата пирамида

Голямата пирамида в Гиза обикновено се представя като огромен проект по добив, транспорт и подреждане на каменни блокове. Срещу тази представа съществува и по-спорна хипотеза: част от блоковете може да не са били пренасяни като готови късове, а да са били изработвани на място чрез изливане на варовикова смес, наподобяваща бетон.

Пирамидата е построена като гробница на фараона Хуфу, известен още като Хеопс, през XXVII век пр.н.е. Именно мащабът на строежа поддържа интереса към въпроса как древните египтяни са успели да обработят, придвижат и поставят толкова много камъни.

Варовиковата смес като алтернатива

Първият подробен вариант на хипотезата е предложен през 70-те години на XX век от френския химик Жозеф Давидовиц. Според него строителите са използвали смес от прахообразен варовик, диатомит, глина, натриев карбонат и вар. Материалът бил поставян в дървени кофражи на необходимата височина, където се втвърдявал.

Идеята се опира на анализи на проби от пирамидата. При последващи изследвания обаче други учени не откриват достатъчно убедителни данни, че става дума за останки от изкуствено приготвена смес. Според тях фрагментите може да са части от естествен камък или от строителен разтвор.

Защо дебатът се връща

В началото на XXI век белгийският физик Ги Демортие отново повдига темата. Той поставя под въпрос традиционното обяснение заради темпото на строителството. Ако пирамидата е била завършена за не повече от 30 години, на площадката е трябвало да бъде поставян приблизително един блок с обем около един кубичен метър всяка минута.

Демортие изследва проби с рентгенови методи и магнитна спектроскопия. Той отчита съдържание на варовик между 85 и 92 процента, но посочва и характеристики, които според него отличават материала от естествения варовик в известните кариери край Гиза. Изводът му е, че част от блоковете може да са били изработвани на място в дървени форми.

Подобна позиция защитава и материалознаят Мишел Барсум. Той допуска, че макар по-голямата част от камъните да са били добивани и премествани, отделни участъци от пирамидите може да са изградени от варовиков бетон.

Какво остава недоказано

Теорията не е получила широко признание сред египтолозите и археолозите. Един от основните проблеми е малкият брой проби и неясният им произход. Не винаги е известно от коя част на пирамидата са взети, нито при какви условия са събрани.

Критиците обръщат внимание именно на това: изследваните фрагменти може да са остатъци от разтвора, който свързва каменните блокове. Така лабораторните резултати биха могли да бъдат реални, но да са тълкувани неправилно заради несигурния произход на материала.

Затова спорът остава отворен по-скоро за ограничено използване на изкуствен камък, а не за цялостно преразглеждане на строежа на египетските пирамиди. Едни изследвания откриват основания за варовикова смес в отделни елементи, докато други определят блоковете като естествен варовик с проследими геоложки характеристики.