Павел Попандов заявява, че никога не е симпатизирал на равнодушните избиратели, защото според него това е типично българска черта: човек критикува, но не прави опит да промени нищо и не упражнява правото си на глас. Той самият винаги е гласувал, дори когато е отбелязвал „Не подкрепям никого“.

Според него след първия тур на президентските избори социологическите прогнози за голяма преднина на Йотова пред Гюров са успокоили част от избирателите, но другата страна се е мобилизирала. Попандов е изненадан от многото кандидати и смята, че част от участието им е свързано с дребна печалба и медийни пакети.

Той говори и за Кърджали, където според него на хора е било наредено да не гласуват. С позоваване на „Мъртви души“ на Гогол той описва натиска върху избирателите: ако не се отчетат с определен брой гласове, те рискуват работата си, а ограничените възможности за поминък — тютюн или картофи — засилват зависимостта. Според него тези хора са превърнати в „мъртви души“ от спекулантите, които ги командват.

Попандов поставя и хипотетичен сценарий: ако Йотова е президент, тя трябва да продължи линията на държавния глава и да общува с хора на нейно ниво; ако Гюров е президент и не може да изпълнява задълженията си, а ги поеме Кандев, ситуацията би била проблемна. Той сравнява това с поведението на Бойко Борисов в международен контекст и подчертава, че постът президент и вицепрезидент изисква отговорност, защото държавният глава е лицето на нацията.