На 4 ноември 1945 г. Георги Димитров се завръща в България от Москва след 22 години извън страната. Пристигането му е пазено в тайна, а на софийското летище го посреща Сергей Бирюзов, ръководител на съветската военна мисия. Той се връща в страна, в която политическата власт вече е променена след 9 септември 1944 г.

Димитров напуска България след Септемврийското въстание през 1923 г. Живее в Югославия и Австрия, а по-късно работи за Коминтерна. Международната му известност нараства през 1933 г., когато е обвинен от нацистките власти в Германия заедно с други комунисти за пожара в Райхстага. По време на Лайпцигския процес той се защитава сам и е оправдан. След като българските власти отказват да признаят гражданството му, Димитров получава съветско гражданство и остава в Москва, откъдето ръководи комунистическото движение.

Първата му публична поява е три дни след завръщането. На 7 ноември, по време на честването на годишнината от Октомврийската революция, Димитров говори пред Народния театър в София. Пред сградата се събират няколко хиляди души с флагове, плакати и лозунги. Публиката го посреща с овации, а речта му е насочена срещу антикомунистическата опозиция. „22 години минаха, откакто за последен път стъпих на българска земя“, казва Димитров. Той заявява още, че през годините на отсъствие не е преставал да мисли и работи за бъдещето, щастието и благоденствието на българския народ. Посрещането пред Народния театър превръща завръщането му в публично политическо събитие, макар самото пристигане да е останало без предварително разгласяване.

Димитров се прибира в момент, когато Отечественият фронт подготвя парламентарните избори, насрочени за 18 ноември 1945 г. Завръщането му две седмици преди вота има значение за кампанията на комунистическата партия и за утвърждаването на нейния лидер в страната. Основните опозиционни партии бойкотират изборите, а правителството обявява победа на Отечествения фронт. През ноември 1946 г. Георги Димитров става министър-председател и остава начело на правителството до смъртта си на 2 юли 1949 г. Завръщането от Москва на 4 ноември 1945 г. бележи началото на последния етап от политическата му кариера и на прякото му участие в изграждането на следвоенния комунистически режим в България.