В текста се развива тезата, че българската политика е попаднала в капан на външно зададена „геополитика“, която принуждава страната да следва решения, вредни за гражданите. Авторът изхожда от парадокса, че едно общество може да влезе в съюз с институции, които му разпореждат как да живее, с кого да общува и търгува, а при неподчинение да го глобяват. Според него САЩ например са разрешили покупки на руски дизел, когато това е било в интерес на американския бизнес и потребители, докато България не може да направи същото, защото ЕС забранява и заплашва със санкции.

Тази асиметрия се проследява в няколко сфери. В културата – не може да се канят руски културни дейци, попаднали в санкционни списъци. В транспорта – липсват преки полети между София и Русия. В медиите – ограничават се руски телевизионни канали, което авторът оприличава на социалистическото заглушаване на „Гласът на Америка“, „Свободна Европа“ и „БиБиСи“. В енергетиката – твърди се, че страната е принудена да купува по-скъп американски втечнен газ вместо по-евтин руски, а проекти като „АЕЦ Белене“ и „Южен поток“ са били прекратени. В резултат реактори ръждясват, а доставени тръби остават неизползвани. За разлика от България Турция е построила руски реактори, получава руски газ и реализира „Турски поток“.

Отделно се поставя въпросът за свободата на словото. Според текста изразяването на мнение в полза на Русия бързо бива етикетирано като „русофилство“, а медиите – частни и държавни – поднасят основно новини за руски бомбардировки и жертви в Украйна, но не и за украински удари и жертви в Русия. Путин е представян като престъпник и сравняван с Хитлер, докато Тръмп го поздравява за рождения ден; аналогичен жест от български политик като Юлияна Йотова би предизвикал скандал и би провалил политически амбиции.

Финалът обобщава, че страната сякаш се „прострелва в крака“, следвайки сляпо налаганата от Брюксел линия. Използва се българската поговорка „Ум царува, ум робува, хем патки пасе“, за да се изрази усещането за подчиненост на собствения ум на външни решения.