На 29 октомври 1912 г., в началото на обсадата на Одринската крепост по време на Първата балканска война, българската авиация извършва първата си въздушна бомбардировка. Обектът е гара Караагач край Одрин – една от първите цели в историята, подложена на въздушно разузнаване и бомбардировка със стратегическо значение.

Мисията е изпълнена със самолет Albatros F-3, пилотиран от поручик Радул Милков, с наблюдател и бомбардир Продан Таракчиев. Полетът започва в 9:30 ч. от летище край Мустафа паша, днес Свиленград – първото военно летище, създадено със стратегическа цел. Самолетът лети 1 час и 20 минути на височина 500 м.

Две бомби са качени за проба и прикрепени по импровизиран начин в кошове отстрани на машината. Времето е слънчево и благоприятно. По разузнавателна задача летците първо кръжат над Одрин и така откриват местонахождението на прикрити турски части в друго населено място. След това се насочват към жп гарата в Караагач и Таракчиев пуска бомбите, целейки максимална материална и морална щета.

Въпреки четирите пробойни в корпуса самолетът се приземява благополучно в Свиленград. Рапортът от полета се утвърждава като военен стандарт за задължително отчитане на обстоятелствата и резултатите от бойните полети.