Веселин Ханчев е български поет, роден на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет, но професионалният му път се насочва към литературата. Работи във вестник „Литературен глас“, а след 1944 г. заема длъжности в Радио София, Народната опера, Сатиричния театър, списание „Пламък“ и Българска кинематография. Между 1962 и 1966 г. е съветник по културните въпроси в българските посолства във Варшава и Париж. Превежда френски и руски поети, а стихотворенията му достигат до читатели на няколко европейски и азиатски езика.

Първата му стихосбирка „Испания на кръст“ излиза през 1937 г. Следват „Стихове в паласките“, „Лирика“, „Роза на ветровете“ и „За да останеш“. В тях се преплитат гражданска тревога, военен опит, любов, самота и стремеж към човешко достойнство. Ханчев пише и за деца и юноши, създава пиесите „Злато“, „Отровен гълъб“ и „Двамата и смъртта“, както и нереализирания сценарий „Крали Марко“. Два пъти е лауреат на Димитровската награда, носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен и на званието „Заслужил деятел на културата“.

Поетът умира на 4 ноември 1966 г. в София едва на 47 години. След смъртта му стотици хора се събират в Народния театър „Иван Вазов“, за да се простят с него. На траурния митинг Божидар Божилов казва: „Неусетно и естествено той стана голям поет.“ В същия текст Ханчев е описан като автор на лирика, в която се срещат „желязото и нежността“. Тези думи събират два от най-силните полюса в творчеството му.

Паметта за поета не остава само в библиотеките. През 1984 г. в родната му Стара Загора е учреден Националният младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. Първата награда включва издаване на самостоятелна дебютна стихосбирка, а конкурсът се провежда и през 2026 г. за 43-ти път. Така името на Ханчев продължава да бъде свързано не с миналото, а с появата на нови гласове.

Веселин Ханчев си отива млад, но оставя книги, в които личното чувство и обществената съдба не се разделят. Шестдесет години след смъртта му неговото „Жив съм“ звучи не като равносметка, а като литературно продължение.