Венета Райкова развива теза, че силните хора често попадат в трудни любовни връзки. Според нея причината е в склонността им да помагат и да поемат отговорност, което в личния живот може да ги постави до партньор, нуждаещ се от постоянна подкрепа и внимание.

Така отношенията постепенно започват да приличат на спасителна мисия. Единият партньор решава чужди проблеми, опитва се да промени другия и да го изведе от трудни ситуации, докато собствените му нужди остават на заден план. Райкова не уточнява дали говори за личен опит, но посланието ѝ показва, че не приема сложните връзки непременно като слабост или грешен избор.

Според нея те може да са част от изпитанията, през които минават силните личности. В същото време тя поставя въпроса докъде трябва да стига подкрепата към любимия човек и кога тя се превръща в забравяне на себе си.

Изводът е, че независимостта и увереността не отменят нуждата от близост. И най-самостоятелната жена има нужда от човек, до когото не е длъжна постоянно да бъде силна.