Венедикт Ерофеев е писател, чието име се свързва преди всичко с „Москва – Петушки“ – текст, в който влаково пътуване от Москва към Петушки се превръща в притча за самотата, вярата, любовта и невъзможността да стигнеш до обещаното място. По пътя героят води разговори, пие водка, цитира Библията и руската литература, а обикновената отсечка постепенно придобива митичен смисъл.

Ерофеев е роден на 24 октомври 1938 г. край Кандалакша, в Мурманска област, макар в официалния акт да е записана гара Чупа в Карелия – затова биографичните справки се разминават за мястото на раждане. Детството му е белязано от репресиите срещу баща му, а самият той рано проявява интерес към езиците и литературата. Учи във филологическия факултет на Московския държавен университет, но е изключен, след което опитва в други институти, без да получи диплома.

През живота си работи като товарач, строител, кабелен техник, библиотекар, охранител и в различни експедиции. Живее в много градове на Съветския съюз и дълго остава без постоянна регистрация. Този непостоянен начин на живот се превръща в част от литературната му репутация, но зад нея стои човек, който трудно намира място в официалната система.

„Москва – Петушки“ е завършена между 1969 и 1970 г. и първоначално се разпространява чрез самиздат – машинописни копия, препредавани от читател на читател. Първата публикация е в Израел през 1973 г., а в Съветския съюз книгата излиза официално едва през 1989 г., първо в съкратен и цензуриран вид. Заради смесицата от повествование, монолог, философски размишления и стихови фрагменти текстът е определян като поема в проза. Героят Веничка напомня на самия автор, но Ерофеев не приема напълно еднозначното отъждествяване; в един разговор той описва книгата просто като история за „пияница в електричка“. Зад тази фраза обаче стои разговор за самотата, вярата, любовта, държавата и невъзможността човек да стигне до обещаното място.

Сред другите му произведения са пиесата „Валпургиева нощ, или Стъпките на командора“, есета за Василий Розанов и Николай Гогол, както и посмъртно публикувани записки. Ерофеев твърди, че е написал роман за Дмитрий Шостакович, но ръкописът е изгубен – още един детайл, който подхранва преплитането на факти и литературен мит около него. Писателят умира в Москва на 11 май 1990 г. от рак на гърлото, само на 51 години, и е погребан в Кунцевското гробище. Остава известен най-вече с една книга, но „Москва – Петушки“ продължава да се чете като смешна, горчива и тъжна карта на късния съветски човек, който пътува към Петушки и така и не стига до тях.