Ванга – Вангелия Гущерова – е сред най-разпознаваемите българи в рускоезичния свят. Но в Русия името ѝ рядко означава само българската пророчица, живяла в Петрич и край Рупите. Около нея се е утвърдил образ, изграждан десетилетия от списания, телевизионни филми, разкази на известни личности и интернет публикации.

Първите по-устойчиви връзки с руската публика се появяват в късния съветски период. През 1963 г. съветската инженерка Елена Андреева посещава Ванга в България, а по-късно разказът ѝ за срещата намира място в списание „Наука и религия“. През 1989 г. публикация представя Ванга на читатели, които дотогава са я познавали главно чрез слухове и разкази.

Истинският пробив идва след разпадането на СССР. През 90-те години Русия преживява политически, икономически и социални сътресения, а интересът към ясновидци, лечители и езотерика расте. Журналистът Анатолий Строев обобщава, че Ванга става популярна на прелома, когато настъпват разпад и разруха. Руската преса допълнително усилва явлението заради по-големите си тиражи и по-широка аудитория. В този период Ванга започва да се свързва с руски политици, писатели и журналисти; сред споменаваните имена са прессекретарят на Борис Елцин, писателят Леонид Леонов и актрисата Ала Демидова.

Особено силен ефект имат документалните филми и телевизионните предавания. Сергей Медведев, прессекретар на Елцин през 1995–1996 г., разказва, че е посетил Ванга по поръчение на президента. В руски продукции по-късно се разпространява историята, че тя е предсказала победата на Елцин на изборите през 1996 г. След потъването на подводницата „Курск“ през 2000 г. широко се разказва, че Ванга е предвидила събитието. За повечето подобни глобални предсказания няма запазен писмен документ, но историите се оказват силни телевизионни сюжети, защото свързват реални трагедии с познат и авторитетен образ. През 2013 г. руските телевизионни канали излъчват 12-серийния сериал „Вангелия“, който представя живота ѝ през руска гледна точка и добавя политически и исторически сюжети.

В интернет образът на Ванга започва да се използва още по-свободно. На нея се приписват твърдения за възхода на Русия, бъдещето на славянските народи и упадъка на Европа и Съединените щати. Академично изследване от 2024 г. отбелязва, че рускоезичните публикации често променят, съкращават или измислят предсказания, за да ги нагодят към актуални политически и обществени очаквания. През март 2023 г. търсенията в „Яндекс“ за „Ванга“ и „предсказания“ надхвърлят 700 000 месечно. В началото на XXI век в руския интернет жаргон навлиза и глаголът „ванговать“ – да предсказваш или да твърдиш, че знаеш какво ще се случи.

Затова популярността на Ванга в Русия надживява самата нея. За едни тя е свързана с православна и народна духовност, за други – с телевизионна сензация, а за трети – с удобен език за надеждата, страха и очакването Русия да има предопределено велико бъдеще.