Правителството представи проектобюджета за 2027 г. в Университета за национално и световно стопанство. Това е първото представяне на бюджетни параметри в университет, а на събитието присъства целият кабинет, включително премиерът Румен Радев. Финансовата рамка беше представена от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев.

По предварителни данни бюджетът отново предвижда свръхдефицит над 3%. Приходите и разходите се очаква да надхвърлят 50 млрд. евро, а таванът на държавния дълг – 39 млрд. евро. Залагат се повече средства за отбрана и социални плащания.

Румен Радев подчерта, че целта е открито и прозрачно представяне на бюджета и диалог с гражданите. Според него бюджетът задава визията за развитие на държавата, цели, приоритети и политики. Основната цел е българите да живеят по-добре и по-сигурно. Премиерът определи задачата като сложно уравнение – да се намали прекомерният дефицит и да се свият разходи, без да се губят доходи и социална подкрепа, да се разплащат големи финансови задължения и да се инвестира там, където се очаква най-бърз икономически растеж.

Радев отбеляза, че освен цифрите важна е посоката. По думите му бюджетът до голяма степен продължава вече утвърдени политики, а резултатът е растящ дефицит и растящ държавен дълг. Той обясни, че за представянето е избран УНСС като институция с богата история.

В проекта се предвижда минималната работна заплата да стане 660 евро от 1 януари. От 1 юли пенсиите трябва да се увеличат по швейцарското правило. Предлага се допълнително данъчно облекчение за родители – до 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две деца и 6000 евро за три и повече деца. Обезщетението за втората година от майчинството се очаква да достигне около 450 евро месечно.

За увеличаване на приходите се планира данък свръхпечалба в шест сектора: банки, фирми за бързи кредити, търговски вериги с повече от пет обекта, застрахователи, телекомуникационни компании и обменни бюра. Предвидени са и допълнителни регулации за хазартния сектор.

Процедурата по бюджета включва публикуване на параметрите от Министерството на финансите заедно със средносрочна бюджетна прогноза, обсъждане в Тристранния съвет, приемане от Министерския съвет и окончателно гласуване в Народното събрание. Обичайно тя продължава около месец.