Бюджет 2027: между умереността и риска

Проектобюджетът за 2027 г. предизвика различни оценки, но около общата тревога: ако дефицитът остане висок, а структурните реформи се отлагат, страната може да плати с по-скъпо финансиране и по-силен инфлационен натиск. Дебатът беше насочен и към възможно пренасочване на част от вноските за допълнително пенсионно осигуряване към държавното обществено осигуряване, но експертите призоваха фокусът да остане върху реално заложените мерки.

Като положителни сигнали бяха откроени ограничаването на преразпределението през бюджета до под 40% от БВП, по-умереният ръст на възнагражденията в публичния сектор и по-реалистичното планиране на приходите. Според една от оценките трайното повишаване на жизнения стандарт зависи от икономическата активност и производителността на труда, а не само от бюджетната политика по доходите.

Друга оценка определи бюджета като „скучен“, но именно от такъв подход страната има нужда. Посочени бяха 840 млн. евро по-малко разходи спрямо предходната година, по-реалистична капиталова програма и ограничаване на разходите. В същото време беше отправено предупреждение, че част от увеличенията няма да компенсират напълно натрупаното поскъпване за домакинствата.

Най-критична беше оценката, че намаляването на дефицита е твърде бавно и че няма да бъдат положени достатъчно усилия той да падне под 3% още през следващата година. Според критиците дефицит над 4% при прегряваща икономика и практически нулева безработица означава добавяне на още гориво към пазара, което избива във внос и инфлация.

По темата за публичния сектор бяха предложени структурни промени и оптимизиране на заетостта. Една от оценките беше, че работещите в публично финансирани дейности би трябвало да бъдат с около 100 хиляди души по-малко спрямо населението и активния бизнес. Срещу механичното съкращаване беше изтъкнато, че реформата трябва да е по-дълбока, с реално възнаграждаване на служителите, които създават стойност, и с анализ къде има липса на квалифицирани експерти и къде има възможност за оптимизация.

Отделен акцент беше поставен върху поскъпването на държавното финансиране. Инвеститорите на международните пазари се интересуват от финансовите показатели, а не от политическите аргументи, а държава в процедура по прекомерен дефицит се финансира при по-висока цена. Очаква се през следващата година България да плати 1,5 млрд. евро само за лихви, докато преди четири години сумата е била под 300 млн. евро. Отлагането на реформите може допълнително да увеличи натиска върху публичните финанси.