На 7 ноември 1959 г. в 9:45 ч. Българската телевизия излъчва първото си професионално предаване. Думите „Внимание, излъчваме в ефир“ отбелязват началото, а зрителите виждат пряко манифестацията от площад „9 септември“ в София — днес площад „Александър Батенберг“. Поводът е 42-ата годишнина от Октомврийската революция, а датата е приета за рожден ден на Българската национална телевизия.

Сигналът тръгва по 7-и телевизионен канал. Предаването е реализирано от режисьорите Ангел Вълчанов и Лидия Ишимбаева, а манифестацията е заснета с три камери — при Националната художествена галерия, Мавзолея на Георги Димитров и на ъгъла на улиците „Васил Левски“ и „Цар Освободител“. Така събитието от центъра на София достига до първите телевизионни приемници в столицата.

Пътят към ефира започва по-рано. През 1951 г. в Машинно-електротехническия институт в София е поставено началото на работа по българска телевизия, а експерименталният център е свързан с екипа на проф. Саздо Иванов. През 1952 г. е осъществено лабораторно телевизионно предаване по кабел, а на 16 май 1953 г. е предадено първото стабилно телевизионно изображение по кабел. От навечерието на 1 май 1954 г. започват редовни предавания два пъти седмично.

На същия 7 ноември 1959 г. стартира и рубриката „Новини“ — петминутна емисия, в която говорител прочита подготвената информация. На 20 юли 1960 г. тя прераства в централната информационна емисия „По света и у нас“. Официалното откриване на Българската телевизия се състои на 26 декември 1959 г. — тогава са открити телевизионният център и телевизионната кула в София. В първия програмен ден телевизията излъчва церемонията по награждаването на участниците в изграждането на съоръжението, празничен концерт и художествен филм.

Така между лабораторния сигнал, редовните експериментални предавания и прякото излъчване от площад „9 септември“ се оформя пътят към националния телевизионен ефир. Краткото изречение „Внимание, излъчваме в ефир“ остава звуков знак на началото.