Турската фондова криза: арести, ликвидации и 114 млрд. евро пазарни загуби
Разследване на предполагаеми манипулации на инвестиционни фондове в Турция прерасна в сериозна борсова и политическа криза. В центъра на случая е Борса Истанбул, след като нейният генерален директор Коркмаз Енес Ергюн беше задържан. Срещу него се води разследване за предполагаемо членство в престъпна организация и подкуп. Управителният съвет временно назначи на поста дългогодишния му заместник Атила Тюрели.
Към 2 ноември по делото са задържани 120 души, сред които ръководители на компании и управители на фондове. Разследването се води от Истанбулската главна прокуратура и е насочено към сделки с акции с ограничена ликвидност, при които се проверява дали са били манипулирани цени и дали чрез координирани операции са реализирани незаконни печалби.
Кризата започна в началото на септември, когато няколко инвестиционни фонда не успяха да изпълнят навреме исканията на вложителите за обратно изкупуване на дялове. Причината беше комбинация от масови разпродажби на финансовите пазари и затруднения при осребряването на активите. Комисията по капиталовите пазари спря операциите на 131 фонда, управлявани от седем дружества, и разпореди ликвидацията им. В тези фондове има 455 758 индивидуални инвеститори, а управляваните активи се оценяват на около 18 милиарда долара.
Сред разследваните лица е и бившият заместник-министър на земеделието Мустафа Аксу. По случая са предприети арести, обиски, издирвания и мерки за замразяване на активи срещу заподозрени.
Скандалът засегна и управляващата Партия на справедливостта и развитието. Фатма Бетюл Саян-Кая подаде оставка като заместник-председател и напусна партията след твърдения, че семейството ѝ е реализирало печалби от около 2 милиарда турски лири за пет месеца, включително чрез сделки с акции на компания, свързана с разследването. Тя заяви, че се оттегля, за да не вреди на партията и за пълното изясняване на случая. Тя и съпругът ѝ са били разпитани като заподозрени, но твърденията срещу тях подлежат на доказване.
През октомври оставка подаде и ръководителят на Комисията по капиталовите пазари Махмут Сютчю. Заместник-министърът на финансите и държавното съкровище Осман Челик поиска незабавно пенсиониране. Президентът Реджеп Тайип Ердоган свика съвещание с икономически съветници и ръководители на финансови институции, след което беше създаден координационен съвет под надзора на вицепрезидента Джевдет Йълмаз.
Борсовата криза се отрази тежко на основния индекс BIST 100. На 30 октомври той затвори на 10 759,56 пункта след дневен спад от 3,64%, а спрямо 11 септември понижението е 25,63%. Пазарната стойност на листваните компании е намаляла от 20,03 трилиона турски лири на 15 септември до 13,63 трилиона лири на 30 октомври. Това означава спад от 6,4 трилиона лири, или около 114 милиарда евро. През октомври поскъпват акциите само на 68 от 628 наблюдавани компании. Сред губещите са веригата „Мигрос“ с поевтиняване от 18,04% и „Търкиш Еърлайнс“ със спад от 14,49%. BIST 30 и BIST Тюм също приключват периода значително под нивата си от 11 септември.
Тридесет и седем души са върнали над 18 милиарда турски лири, или близо 327 милиона евро, в рамките на разследването. Средствата са свързани с предполагаеми незаконни печалби, които се проследяват и възстановяват. В края на октомври парламентът прие специален закон, който урежда събирането на загубите и щетите от отговорните лица и изплащането на възстановените средства на притежателите на дялове в ликвидираните фондове. Загубите няма да се покриват от държавния бюджет, а чрез активите на фондовете и възстановените суми.
Икономистът Махфи Егилмез предупреди, че кризата може да засегне не само пряко разследваните фондове, но и доверието в капиталовия пазар, банковите депозити и валутния пазар. Следващият етап ще зависи от продажбата на активите, възстановяването на средствата и изхода от съдебните производства.