Анализът очертава няколко основни линии. Протестите срещу правителството и определението им като „кръвосмешение“ се тълкуват като знак, че протестиращите срещу Радев може да се възприемат като „сглобката“ в опозиция. Това засилва подозрението към предишните кадри на „сглобката“ в администрацията, службите и съдебната власт. Според анализа идеята за тактическо примирие между новата и старата власт е трябвало да бъде преосмислена, защото взаимната търпимост е била отхвърлена.

Не се твърди, че Борисов организира протестите, но се допуска, че организаторите отчитат неговия тих възторг. За него е удобно да изчака момент, в който Радев попадне под ударите на улицата и протестната вълна, след което да поиска избори. Това е сценка, която засега се разиграва по-скоро в представите, отколкото на практика.

По отношение на ДПС се подчертава, че симпатизантите не се поддават лесно на натиск. Полицейски операции преди избори могат да ги мобилизират срещу Йотова. Ако управляващите не искат вот срещу нея, не би трябвало да създават усещане за заплаха и притискане от държавата.

Анализът отбелязва още, че при загуба на равновесие хората показват различен образ, както се вижда от позицията на Делян Пеевски след арестите, свързани с ДПС. Управляващите обещават борба със завладяната държава, но демокрацията е ерозирала. Пример за това са безплатните медийни пакети по време на избори, в които се появяват очевидно неадекватни хора, а обществената медия е длъжна да ги интервюира. Журналисти са алармирали, че зад инициативни комитети на някои кандидати стоят същите хора, които прибират парите за медийните пакети. Това е бизнес с демокрацията.