Жан-Бедел Бокаса умира на 3 ноември 1996 г. в Банги на 75 години от сърдечен удар. С името му се свързва превратът от 1 януари 1966 г., след който той управлява Централноафриканската република до 1979 г. През 1976 г. премахва републиката и обявява Централноафриканска империя, а на 4 декември 1977 г. се коронясва като Бокаса I. Церемонията, замислена по образец на Наполеон, се превръща в символ на разточителството и показността на режима.

Най-зловещата легенда около Бокаса е, че е ял човешка плът. След падането му от власт се разпространяват твърдения, че политически противници са били убивани, а телата им – съхранявани във фризер в една от резиденциите му. На процеса през 1987 г. няколко свидетели говорят за човешки останки, докато бившият министър на вътрешните работи Робер Зана заявява, че извършената проверка не е открила тела. Бивш готвач твърди, че е приготвял човешко месо, но тези твърдения никога не са потвърдени с присъда за канибализъм. Самият Бокаса отрича пред съда: „Не съм канибал.“ Съдът го оправдава по обвиненията в канибализъм и в набавяне на човешки тела за тази цел.

Далеч по-добре документирани са репресиите срещу ученици през 1979 г. Протестите започват заради задължителни униформи, произвеждани от компания, свързвана със семейството на Бокаса. Съобщава се, че деца на възраст между 8 и 16 години са били задържани, бити и убивани. Първоначалните сведения говорят за различен брой жертви, но международна комисия, съставена от юристи от пет африкански държави, по-късно заключава, че са загинали около 100 деца и че Бокаса вероятно е участвал в репресията. Още през 1979 г. обвиненията са били разглеждани като сериозна криза за режима, макар първоначално да е имало липса на независимо потвърждение за всички съобщени убийства. Впоследствие комисията приема, че престъпленията са извършени по заповед на Бокаса и при негово почти сигурно участие.

След френски подкрепен преврат през 1979 г. Бокаса бяга в изгнание. Връща се в Централноафриканската република през 1986 г., а процесът му приключва през 1987 г. Съдът го осъжда за заговор за убийство, незаконни арести и задържане на деца и затворници и присвояване на държавни средства. Смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1993 г. той е освободен.

Така най-прочутият слух около Бокаса остава недоказан в съда. Исторически установените репресии обаче са достатъчни, за да обяснят защо десетилетия след смъртта му името му продължава да се свързва не с короната, а с насилието зад нея.