Загуба на устойчивост, не буквално изчезване

Спадът от 73% при наблюдаваните популации диви гръбначни животни за периода 1970–2022 г. не означава, че три четвърти от всички диви животни на Земята са изчезнали. Показателят отразява средната промяна в хиляди наблюдавани популации на близо 6000 вида. Някои популации намаляват драстично, други остават стабилни, а малко дори се увеличават. Общата тенденция обаче е отрицателна: природата губи устойчивост и натискът върху нея надвишава способността ѝ да се възстановява.

Това не е само въпрос за дивите животни. Здравите екосистеми осигуряват чиста вода, плодородни почви, опрашване, защита от наводнения и устойчивост към климатичните промени. Когато популациите намаляват, тези системи отслабват и това засяга качеството на живот и сигурността на хората.

Сладководните екосистеми са най-уязвими

Най-драматичен е спадът при сладководните животни – 85%. Реките, езерата и влажните зони са сред най-силно променените от човешка дейност места. Причините са комбинация от замърсяване, прекомерно използване на водите, язовири, прегради по речните течения, разрушаване на местообитанията и натиск от земеделието в околните територии.

В Латинска Америка и Карибския регион спадът достига 95%. Там се натрупват загуба на гори и влажни зони, разширяване на земеделските площи, свръхексплоатация на ресурси и климатични промени. Тези региони съхраняват огромна част от световното биоразнообразие, но десетилетия са били източник на ресурси за световната икономика, без значителна част от ползите да остават там. Опазването им е не само екологичен, но и въпрос на глобална справедливост.

Европа: по-малък спад, но и ранни загуби

В Европа и Централна Азия спадът е 23%. По-ниските стойности в Европа и Северна Америка не означават непременно по-добро състояние на природата. Голяма част от загубите там са настъпили още преди началото на измерванията – през векове на обезлесяване, пресушаване на влажни зони, фрагментиране на реки и загуба на местообитания.

Европейският опит показва и нещо важно: природозащитните мерки работят. Защитени територии, законодателство и целенасочени програми за възстановяване връщат популации на много бозайници и птици. Посланието е двойно – последствията от загубата на природа могат да бъдат трайни, но при политическа воля, инвестиции и дългосрочни усилия възстановяването е възможно.

Възстановяването изисква време и постоянство

Успехите при тигъра и червения тон показват, че застрашени видове могат да се възстановят. При тигрите дивите животни са се увеличили от около 3200 през 2010 г. до приблизително 5700 през 2025 г. Атлантическият и тихоокеанският червен тон също са се възстановили след десетилетия прекомерен улов.

Общото между тези случаи е дългосрочната подкрепа, стабилното финансиране, защитата на местообитанията, научното наблюдение, ясната цел и обединяването на институции, експерти и местни общности. Резултатите често идват след десетилетия, а междувременно възникват политически и финансови предизвикателства. Затова постоянството е решаващо – това е и смисълът на т.нар. наука на надеждата: не пожелателно мислене, а способност да продължаваш да работиш за промяна, дори когато тя още не се вижда.

До 2030 г. има време, но то е малко

Значителен напредък до 2030 г. е реалистичен, защото знанията, технологиите и инструментите вече съществуват. Проблемът не е в липсата на решения, а в недостатъчно бързото им и мащабно прилагане. Най-важното днес е изпълнението на вече поетите ангажименти, а не създаването на нови стратегии.

Най-голямото предизвикателство е, че промените трябва да обхванат системи, от които зависи цялото общество – производството на храна, енергията и инвестициите. Именно те са сред основните двигатели на загубата на биоразнообразие и климатичните промени. Има и основания за оптимизъм: възобновяемата енергия става все по-достъпна, а в земеделието все повече производители, компании и потребители търсят устойчиви практики. Въпросът вече не е дали решенията съществуват, а дали ще бъдат приложени достатъчно бързо.

Правителства, бизнес и общество

Правителствата и бизнесът определят какви дейности се насърчават и финансират. Правителствата разполагат със законодателство, данъчна политика, обществени поръчки и публично финансиране, с които могат да насочват инвестиции към устойчиви решения и да прекратяват подкрепата за вредни дейности. Бизнесът решава как се произвеждат храни, как се използват ресурси и къде се инвестират средства. Устойчивите бизнес модели вече са въпрос на дългосрочна конкурентоспособност.

Дисбалансът остава огромен: през 2023 г. около 7,3 трилиона долара са били насочени към дейности, които увреждат природата, докато за опазването ѝ са били отделени около 220 милиарда долара – над 30 пъти по-малко. Промяната на тази посока на финансиране е една от най-важните предпоставки за постигане на глобалните цели.

Земеделието и енергията са ключът

Опазването на биоразнообразието не може да бъде постигнато без промяна в начина, по който се произвеждат и потребяват храна, енергия и природни ресурси. Земеделието е най-голямата причина за загубата и деградацията на естествени местообитания. Енергийната система, основана на изкопаеми горива, е основен двигател на климатичните промени. Затова решенията трябва да вървят ръка за ръка: земеделие, което не унищожава природата, внимателно планиран енергиен преход и финансова система, която насърчава устойчивите промени.

Това не е избор между хората и природата. Дългосрочната продоволствена, енергийна и икономическа сигурност зависи именно от съхраняването на природните системи.

Какво означава това за България

Глобалните тенденции не подминават България. Основните причини за загуба на биоразнообразие са сходни: загуба и фрагментация на местообитания, промени във водните екосистеми, замърсяване, прекомерно използване на ресурси и климатични промени. Сред най-засегнатите екосистеми у нас са сладководните – реките и крайречните гори.

На практика няма българска река, която да не е засегната в някаква степен от човешка дейност – корекции на коритата, язовири и други прегради, водовземане, добив на инертни материали или замърсяване. Последиците не са само за отделни видове: отслабват и ползите от реките – по-чиста вода, защита от наводнения, условия за риболов, земеделие и поминък на местните общности. България все още съхранява природно богатство, което в много части на Европа вече е изгубено, но то не бива да се приема за даденост.

Икономиката зависи от природата

Противопоставянето между икономическо развитие и опазване на природата е погрешно. Икономиката не съществува отделно от природата, а зависи от нея – от храната, водата, суровините, плодородните почви, опрашването и стабилния климат. Около половината от световния БВП е пряко или косвено зависим от природата. Затова загубата на биоразнообразие е и икономически риск. Въпросът не е дали да изберем между икономика и природа, а как да развиваме икономиката, без да подкопаваме природните системи, от които тя зависи.

Какво може да се направи още сега

Правителствата трябва да използват международните формати за сътрудничество, за да поддържат амбицията, но истинският успех ще се измерва с решенията у дома: ускоряване на прехода към чиста енергия, прекратяване на стимулите за вредни дейности, инвестиции във възстановяване на екосистеми и поставяне на опазването на природата в центъра на политиките.

Бизнесът може да оцени зависимостта си от природните ресурси, да намали въздействието си и да инвестира повече в устойчиви решения. Гражданите могат да изискват по-отговорни решения, да подкрепят устойчиви производители и да участват в решенията за природата в своите общности. Реалната промяна идва, когато правителства, бизнес и общество действат в една посока. Вече е ясно какво трябва да се направи – остава въпросът дали ще се направи достатъчно бързо и последователно.