Глобална оценка на състоянието на природата отчита среден спад от 73% в наблюдаваните популации на диви гръбначни животни между 1970 и 2022 г. Този показател не означава, че три четвърти от всички диви животни са изчезнали. Той проследява средната промяна в хиляди популации на близо 6000 вида. Част от тях намаляват рязко, други остават стабилни, а отделни популации дори се увеличават. Общият извод е, че природата губи устойчивост и натискът върху нея надвишава способността ѝ да се възстановява.

Здравите екосистеми осигуряват чиста вода, плодородни почви, опрашване, защита от наводнения и устойчивост към климатичните промени. Когато популациите на видовете намаляват, тези системи отслабват и това засяга качеството на живот и сигурността на хората.

Най-силният спад е при сладководните видове – 85%, а в Латинска Америка и Карибите – до 95%. Причините са комбинация от замърсяване, прекомерно използване на водите, язовири, прегради по реките и разрушаване на местообитанията. В Латинска Америка и Карибите натискът се засилва и от загуба на гори и влажни зони, разширяване на земеделието, свръхексплоатация на ресурси и климатични промени. Тропическите региони съхраняват голяма част от биоразнообразието, но често понасят тежестта на добива на ресурси, без да получават достатъчно ползи и капацитет за опазване.

В Европа и Централна Азия спадът е 23%, но по-слабата тенденция не означава непременно по-добро състояние на природата. Голяма част от загубите там са настъпили още преди началото на измерванията. Същевременно Европа показва, че защитените територии, законодателството и програмите за възстановяване могат да дават резултат.

Има и успехи. Популациите на тигри са се увеличили от около 3200 през 2010 г. до приблизително 5700 през 2025 г. Атлантическият и тихоокеанският червен тон също са се възстановили след десетилетия на прекомерен улов. Общото между тези случаи е дългосрочната подкрепа, стабилното финансиране, ефективната защита на местообитанията, научното наблюдение и постоянството. Авторите наричат това „наука на надеждата“ – не пожелателно мислене, а способност да се продължава работа дори когато резултатът още не се вижда.

До 2030 г. е възможен значителен напредък, защото знанията, технологиите и инструментите вече съществуват. Проблемът е, че промените не се прилагат достатъчно бързо и в необходимия мащаб. Най-трудни са промените в системите за храна, енергия и инвестиции, които са сред основните двигатели на загубата на биоразнообразие и климатичните промени. Положителни примери има в енергетиката и земеделието, където устойчивите решения постепенно стават по-достъпни.

Правителствата и бизнесът имат решаваща роля, защото определят правилата, стимулите и финансирането. През 2023 г. около 7,3 трилиона долара са били насочени към дейности, които увреждат природата, докато за опазването ѝ са отишли около 220 милиарда долара – повече от 30 пъти по-малко. Промяната на тази посока на финансиране е ключова за постигане на глобалните цели.

Опазването на биоразнообразието не може да стане без промяна в производството и потреблението на храна, енергия и природни ресурси. Земеделието е най-голямата причина за загубата и деградацията на естествени местообитания, а енергийната система, основана на изкопаеми горива, засилва климатичните промени. Нужни са земеделие, което не унищожава природата, внимателно планиран енергиен преход и финансова система, която насърчава устойчивите решения.

Глобалните тенденции засягат и България. Сред най-уязвимите екосистеми у нас са сладководните – реките и крайречните гори са сред най-увредените местообитания. Почти няма българска река без човешко въздействие чрез корекции на коритата, язовири, прегради, водовземане, добив на инертни материали или замърсяване. Това отслабва ползите от реките – чиста вода, защита от наводнения, риболов, земеделие и поминък. България все още пази природно богатство, изгубено в много части на Европа, но то не бива да се приема за даденост.

Противопоставянето между икономика и природа е погрешно, защото икономиката зависи от природата. Около половината от световния БВП е пряко или косвено зависим от природни ресурси и процеси. Затова загубата на биоразнообразие е и икономически риск. Въпросът не е дали да изберем между икономика и природа, а как да развиваме икономиката, без да подкопаваме природните си основи.

През следващата година правителствата трябва да ускорят изпълнението на поетите ангажименти, да стимулират чистата енергия, да прекратят подкрепата за вредни дейности и да инвестират във възстановяване на екосистеми. Бизнесът може да оцени зависимостта си от природата, да намали въздействието си и да насочи инвестиции към устойчиви решения. Гражданите могат да изискват по-отговорни решения, да подкрепят устойчиви производители и да участват в местните решения за природата. Реалната промяна идва, когато всички действат в една посока – достатъчно бързо и последователно.