На 3 ноември 1992 г. Бил Клинтън печели президентската надпревара в САЩ и прекъсва 12-годишно републиканско управление. Кандидатът на Демократическата партия се изправя срещу действащия президент Джордж Х. У. Буш и независимия Рос Перо, като надделява с 370 гласа в Избирателната колегия срещу 168 за Буш. За победа са нужни 270 от 538 гласа, а Перо не получава нито един електорален глас.

Кампанията се развива на фона на икономическа рецесия и бавен растеж. Буш има авторитета на президент, ръководил страната по време на войната в Персийския залив, но Клинтън насочва вниманието към работните места, доходите и средната класа. Краткото послание „Икономиката, глупако“ обобщава стратегията му, а програмата „Първо хората“ представя обещания за заетост и по-широки икономически възможности.

Рос Перо се утвърждава като най-силния независим кандидат: получава около 18,9% от народния вот, докато Клинтън събира около 43%, а Буш — около 37,4%. Така Клинтън печели президентския пост без мнозинство от народните гласове. Перо привлича подкрепа от избиратели на двете големи партии с критики към федералния дефицит, политическия елит и традиционното разделение между демократи и републиканци, което прави надпреварата необичайно конкурентна и усложнява сметките за Буш.

След обявяването на резултата Клинтън говори като президент-елект и призовава към единство: „Сега, когато изборите приключиха, е време всички американци да се обединят около общата цел“. Ал Гор е избран за вицепрезидент, а двамата встъпват в длъжност на 20 януари 1993 г. Клинтън става 42-рият президент на САЩ. Победата му поставя началото на осем години демократично управление и на политическа ера, белязана от икономически растеж, промени в здравната и социалната политика и силно международно присъствие на Съединените щати.