През 1986 г. Бернар Тапи купува Олимпик Марсилия за символичния един франк и бързо превръща клуба в претендент за европейските върхове. Със сериозни инвестиции в играчи като Ален Жирес, Жан-Пиер Папен, Карлос Мозер, Крис Уодъл, а по-късно Фабиен Бартез, Марсел Десаи, Ален Бокшич и Руди Фьолер, Марсилия печели дубъл през 1989 г. и достига финал за Купата на европейските шампиони през 1991 г., загубен от Цървена звезда след дузпи.

След промени в състава отборът стига до финала на Шампионската лига през 1993 г. На 26 май в Мюнхен Марсилия побеждава Милан с 1:0 с гол на Базил Боли и става първият френски клуб с този трофей. Малко преди това обаче мачът с Валансиен от френското първенство, спечелен с 1:0, попада под подозрение. Разследването установява опит за подкуп на футболисти на Валансиен; посредник е Жан-Жак Едели. Капитанът Кристоф Робер признава, че е приел пари, а Жак Гласман сигнализира на треньора Боро Приморац и съдията Жан-Мари Вениел. В доклада си арбитърът отбелязва твърденията, но мачът не е спрян.

Последиците са тежки: Марсилия губи титлата си за сезон 1992/93 и през 1994 г. е изпратена във втора дивизия. Европейската купа остава в историята на клуба, защото УЕФА не отнема победата над Милан. През 1995 г. Тапи е осъден за корупция и измама, получава двегодишна присъда и изтърпява осем месеца затвор. Той отрича вина, но съдът приема, че е инициатор на опита за подкуп.

Тапи умира през октомври 2021 г. на 78 години след продължително боледуване от рак на стомаха. Феновете на Марсилия го помнят с транспарант „С теб достигнахме върховете!“, докато други подчертават методите му. Арсен Венгер нарича периода „най-лошият, през който френският футбол е преминавал“, и казва, че клубът е бил „прояден отвътре“ заради влиянието и методите на Тапи. Така наследството му остава противоречиво: най-големият трофей на Марсилия и едновременно разрушената от самата амбиция империя.