Анализът представя показните арести с белезници като повтарящ се политически похват, който се задейства, когато управлението не върви и обществената подкрепа се разклаща. Ранният Радев е оприличен на ранния Кирил Петков и късния Бойко Борисов: и тримата, когато нещата се затруднят, прибягват до хора с белезници, за да предложат на публиката зрелище. При Петков арестът на Борисов е трябвало да бъде демонстративен, включително с извеждане с белезници, макар да е било ясно, че няма да издържи дълго. При късния Борисов управлението също буксува, появили се записи и показни арести, някои с присъди, други без. Сега арестите на кметове с белезници повдигат въпроса дали става дума за спектакъл, за раздаване на справедливост или за пасти вместо хляб. Според текста законът допуска белезници при опасност от бягство, съпротива, нападение или самонараняване, но такива основания не са били налице в посочените случаи. Авторът не смята, че Радев вече е в криза, но вижда рискове в бюджет без реформи, тежки есенни сметки, проблеми в здравеопазването и нарастващо социално напрежение. Изнервянето на властта личи и в реакциите срещу протестите, които са демократична форма и не бива да предизвикват истерия. Основният въпрос остава дали белезниците не заместват липсващите решения.