Седмица преди балотажа Илияна Йотова и Андрей Гюров излизат от първия тур с почти равни резултати и с различни задачи. Йотова, подкрепена от управляващите, трябва да върне към урните избиратели, които поначало би трябвало да са нейни. Гюров трябва да спечели хора, които досега не са били в неговия лагер, и да разшири подкрепата си отвъд твърдото ядро.

До преди месец социологическите проучвания даваха на Йотова преднина от около 20 процентни пункта. След девет години като вицепрезидент на Румен Радев тя влезе в надпреварата с подкрепата на „Прогресивна България“. Първият тур обаче показа, че очакваната и действителната подкрепа са различни. На парламентарните избори през април Радев събра над 1,44 млн. гласа с обещание за промяна и разграждане на олигархичния модел. Шест месеца по-късно управлението вече се измерва с резултати: България е сред страните в ЕС с най-висока инфлация, а в условия на растяща военна заплаха в Черно море властите изглеждат по-загрижени да не разгневят Москва, отколкото да убедят гражданите, че могат да гарантират сигурността им.

Данните за вота сочат, че едва около 29% от априлските избиратели на „Прогресивна България“ са участвали в президентския вот, като 74% от тях са подкрепили Йотова. Това е ключовата разлика: през април хората са гласували за Радев, а сега от тях се е очаквало да гласуват за Йотова. Вотът не се е повторил дори наполовина. Причините вероятно са няколко: разочарование от новото управление, очакване за лесна победа или фактът, че самият Радев не е вложил в кампанията на Йотова същата енергия, с която спечели парламентарните избори.

Андрей Гюров стопи дистанцията не само чрез подкрепата на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и демократичната общност. В негова полза работи и образът на сравнително ново лице, което не е изхабено от дългогодишно участие в политиката. За скъсяването на разликата допринесе и самата Йотова. Скандалът с помилването на осъдения наркотрафикант Огнян Атанасов я съпътстваше през цялата кампания. Първоначално тя се опита да прехвърли отговорността върху медицинска комисия, после трябваше да обяснява как помилван по здравословни причини затворник отново е замесен в разследване за наркотрафик, а при нови въпроси изпрати материалите в прокуратурата. Оттам нататък информацията по случая можеше да бъде отказвана с аргумента за следствена тайна.

Йотова прояви предпазливост и по темата за руската заплаха за сигурността в Черно море. Тя остана вярна на линията на правителството на Радев, в която стремежът да не се влиза в конфликт с Москва превишава необходимостта от категорична позиция. Към това добави и демагогия за недопускане на български войници в Украйна, въпреки че президентът няма правомощия еднолично да решава това, а парламентът вече се е обявил против подобно участие.

На балотажа двамата няма да се борят само за собствените си избиратели. Ще трябва да убеждават хора, които на първия тур са предпочели други кандидати, а някои от тях - и да гласуват срещу досегашните си симпатии. Гласовете за отпадналите кандидати не принадлежат автоматично на партийните лидери. Единият резервоар е т.нар. патриотичен вот - избирателите на „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ. Тези формации имат различна реторика, но общо недоверие към ЕС и сходства във възгледите за войната в Украйна и предлагания от Москва „мир“. Тези гласове обаче не образуват единен блок. Лидерът на МЕЧ призова избирателите си да подкрепят Гюров или да останат вкъщи, докато за част от избирателите на „Възраждане“ и „Величие“ Йотова може да е приемливият избор.

Вторият резервоар е по-труден за измерване - хората, които останаха вкъщи. Сред тях има и симпатизанти на ГЕРБ и ДПС, чиито партии не издигнаха собствени кандидати. До урните са отишли едва около 30% от избирателите на ГЕРБ от април и само 15% от тези на ДПС. Но гласувалите не са чакали указания от партийните централи. От избирателите на ГЕРБ 39% са подкрепили Гюров, а 22% - Йотова. При ДПС съотношението е обратно: 39% за Йотова срещу 28% за Гюров. Това показва, че нито Борисов, нито Пеевски могат да приемат гласовете на партиите си за даденост.

Ако се съди по евроатлантическите позиции на Бойко Борисов, подкрепата за Гюров би изглеждала логична. Наскоро той се подписа под общ призив с други бивши премиери за твърд отговор на руската заплаха в Черно море, а евродепутатите на ГЕРБ в ЕНП инициираха резолюция на Европейския парламент, критикуваща правителството на Радев за недостатъчна реакция спрямо Москва. Борисов постави условие подкрепата му да бъде поискана. Гюров отново повтори, че не са водени и няма да бъдат водени разговори с партийни централи, а ще се обръща директно към гражданите. При ДПС неизвестните са още повече. През 2016 г. Движението подкрепи Румен Радев на балотажа без официално обявяване. Днес Делян Пеевски разполага с партия след разцепление и с електорат, от който едва 15% са участвали в първия тур. След акциите срещу кметове на ДПС в Белица, Сунгурларе и Кърджали ниската активност изглежда по-скоро като демонстрация на контролирано влияние.

За разлика от политическите договорки телевизионният дебат между Йотова и Гюров ще бъде пред очите на всички и може да обърне състезанието. Примерът от 1960 г. в САЩ показва как първият телевизионен президентски дебат между Ричард Никсън и Джон Ф. Кенеди променя възприятията: Никсън изглежда блед, изтощен и потящ се под прожекторите, докато Кенеди е спокоен и уверен. Дотогава двамата вървят почти наравно, но след дебата Кенеди повежда. Шестдесет и шест години по-късно камерите продължават да улавят всяка капка пот, всяко запъване и гримаса. Въпросът кой ще се изпоти на дебата на 29 октомври остава открит.