След първия тур на президентските избори кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев води с малка преднина пред Андрей Гюров – Георги Кандев. Двете двойки се изправят една срещу друга на балотажа на 1 ноември, а ниската избирателна активност и пасивността на големи партийни електорати очертават основните неизвестни преди решаващия вот.

Политологът Любомир Стефанов смята, че голяма част от избирателите на ГЕРБ не са гласували на първия тур. Според него това оставя възможност съотношението между двамата кандидати да се промени, ако Андрей Гюров успее да се обърне директно към тези хора. Стефанов определя ниската активност като основен урок от вота и посочва, че по-високата активност на предходни избори по-скоро е била изключение от установения модел. Той свързва демотивацията и с публичните послания около честността на изборите – например когато вътрешният министър говори за проведени демократични избори, у гражданите може да остане впечатление, че предишни гласувания са били платени или манипулирани.

Социалният антрополог Харалан Александров също откроява пасивността на избирателите като важен фактор. По думите му значителни части от електоратите на ГЕРБ и ДПС са останали встрани от вота, защото е било създадено усещане, че резултатът е предварително решен. Александров отбелязва и разлика между активността в София и в периферията, говори за усещане за депресия сред част от електората, свързан с Румен Радев и Илияна Йотова, и предупреждава, че понятия като „олигархия“ често се използват с различно значение в зависимост от политическия противник.

Председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи Калоян Паргов заявява, че Илияна Йотова не е допуснала грешка в кампанията. Според него кандидатурата ѝ е подкрепена от „Прогресивна България“ и БСП, а промяната в политическата система продължава. Паргов посочва, че подкрепата за Гюров сред избирателите на ГЕРБ се разпределя в съотношение 5 към 1, а при избирателите на ДПС – 8 към 1 в полза на кандидата. Той определя Костадинов като най-големия победител на първия тур и казва, че кандидатът е успял да възстанови загубени позиции от предишни избори.

Финансистът Левон Хампарцумян поставя резултата в по-широк политически контекст. Според него по-чувствителните към политиката избиратели разбират, че президентският вот може да постави началото на нови събития. По думите му е по-добре да има президент, който да е контрабаланс, когато премиерът представя убийствата като нещо нормално в борбата с олигархията.

До балотажа двата щаба трябва да привлекат не само твърдите си привърженици, но и негласувалите на първия тур. Именно тази група, заедно с избирателите на отпадналите кандидати, може да се окаже решаваща за избора между Йотова и Гюров.