Президентските балотажи в България губят избиратели вече две десетилетия. От 2006 г. насам активността на втория тур неизменно остава по-ниска от тази на първия. Тази тенденция ще бъде проверена отново на 1 ноември 2026 г., когато е насрочен балотажът. Първият тур на 25 октомври е преминал при рекордно ниска активност от 22,98% – 1 525 034 избиратели, което е най-слабият интерес към президентски вот досега.

Спадът започва през 2006 г.

През 2006 г. до урните на първия тур са стигнали 42,5% от избирателите, а на балотажа – 41,2%, разлика от 1,3 процентни пункта. През 2011 г. активността е намаляла от 51,8% на 48%, или с 3,8 пункта. През 2016 г. спадът е от 57,5% до 51,6% – с 5,9 пункта. На изборите през 2021 г. понижението е от 40,5% на 34,8%, което означава спад от 5,7 процентни пункта.

През 90-те балотажът мобилизира повече хора

Историята на президентските избори показва различна картина в началото на прехода. През 1992 г., когато се провеждат първите преки президентски избори, активността се увеличава от 75,4% на първия тур до 75,9% на втория. През 1996 г. ръстът е по-малък – от 61,1% до 61,5%. Най-съществено мобилизиране между двата тура е отчетено през 2001 г., когато активността скача от 41,6% на 54,9%, или с 13,3 процентни пункта.

Нов въпрос преди балотажа през 2026 г.

Преди втория тур изходната точка е различна от всички предишни президентски избори. На първия тур са гласували по-малко от един на всеки четирима избиратели. ЦИК е обявила, че след вота на 25 октомври няма избрани президент и вицепрезидент, тъй като в гласуването не са участвали повече от половината избиратели и никой кандидат не е получил повече от половината действителни гласове. Така балотажът на 1 ноември ще покаже не само кой ще спечели президентския вот, но и дали ще бъде прекъсната двадесетгодишната тенденция вторият тур да привлича по-малко избиратели.