Първият тур промени очакванията: преднина от близо 20 процентни пункта за Илияна Йотова се сви до 2,8 пункта. Това показа, че подкрепата за „Прогресивна България“ и Румен Радев не се пренася автоматично върху нея. На балотажа вотът ще зависи и от избирателите на ГЕРБ и ДПС, които не издигнаха свои кандидати. Данните сочат, че 39% от гласувалите за ГЕРБ са подкрепили Андрей Гюров срещу 22% за Йотова, докато при ДПС 39% са за Йотова и 28% за Гюров. Нито Бойко Борисов, нито Делян Пеевски са давали официален сигнал за подкрепа, но на балотажа позициите им може да се окажат решаващи.

Малките формации също трупат политически аргументи. Гласовете за Костадин Костадинов, Радостин Василев и Ивелин Михайлов дават основание за претенции, макар подкрепата за техните кандидати да не означава автоматично еднакво поведение на втория тур. Костадинов вече припознава Йотова. Партиите настояват кандидатите изрично да поискат подкрепа, което им оставя свобода да се дистанцират или да си припишат заслуги. Открит остава въпросът дали Гюров ще потърси подкрепата на ГЕРБ и ДПС.

При ДПС положението е особено чувствително. Ако партията остави избирателите си да гласуват по съвест, това може да помогне на Йотова, тъй като на първия тур тя имаше преднина сред симпатизантите на ДПС. Но действията на институциите срещу кметове в райони със силно влияние на ДПС поставят политически въпроси и правят поведението на партията на балотажа показателно. За Борисов дилемата е дали да даде ясен сигнал за Гюров, или да се дистанцира, за да не влиза в пряк конфликт с Радев. Подкрепата за Гюров би била логична спрямо евроатлантическата линия, но би позволила на Йотова да представи вота като сблъсък със старите политически сили.

Споменът за 2016 година тежи над спора. Тогава Борисов обвърза оставката на правителството си с резултата от президентските избори, след като Цецка Цачева загуби от Румен Радев, и наистина подаде оставка. Ако Йотова загуби, Борисов може да използва този прецедент, за да постави въпроса за политическата отговорност на Радев. Но има съществена разлика: през 2016 година Борисов сам беше поел ангажимента, докато сега аналогията е само политически аргумент, а не автоматично задължение. Ако Йотова спечели, за Борисов вероятно ще е по-удобно да запази мълчание.

За Гюров балотажът е залог за политическото бъдеще, а за Йотова – оценка след десет години в президентската институция. Предизвиканият телевизионен дебат може да повлияе на колебаещите се избиратели. Близкият резултат от първия тур не означава автоматична смяна на властта, но превръща очакваната победа в криза на доверието и отваря нов фронт на противопоставяне. Ако Йотова загуби, въпросът ще бъде не само кой става президент, а кой ще превърне загубата в аргумент за следващата голяма политическа битка.