Унгария публикува онлайн пълния архив с документи на бившите служби за държавна сигурност. Така стават достъпни материали за дейността на информатори и тайни агенти през четирите десетилетия комунистическо управление до 1989 г. Правителството определя решението като важна стъпка в демократичния преход на страната.

Архивите могат да хвърлят светлина върху механизмите на политическото наблюдение и репресиите, както и върху ролята на граждани, сътрудничили на комунистическите тайни служби. За жертвите на режима отварянето на документите е дългоочаквана възможност да получат отговори за арести, разпити и изчезвания. Същевременно разкриването на самоличността на информаторите може да извади наяве болезнени семейни и лични тайни, пазени десетилетия.

Сред хората, които очакват нова информация, е Балинт Мадяр, бивш опозиционен активист срещу комунистическия режим през 80-те години. Още тогава той е знаел, че дейността му е следена, но е разполагал само с отделни документи и не е имал пълната картина на наблюдението. Сред запазените материали има доклад на полицейски информатор за негова реч пред преподаватели през 1987 г., в която той според документа е предрекъл скорошна смяна на политическия режим. Мадяр признава, че сам не си спомня да е говорил толкова рано за подобна възможност. Той притежава и снимка, направена от полската тайна полиция при посещението му в Полша през 1981 г. по време на среща с представители на синдикалното движение.

Въпреки достъпа до част от документите Мадяр все още не знае кой е предавал информация за него на службите, нито как точно е била организирана операцията по наблюдението му. Публикуването на архивите може за първи път да му позволи да установи самоличността на информаторите и да научи повече за действията срещу него.

Отварянето на документите поставя и по-широк въпрос пред унгарското общество: как да бъде осмислено наследството на политическото следене и репресиите, когато архивите могат да разкрият участието на хора от най-близкото обкръжение на преследваните. Решението създава възможност за по-задълбочено изследване на комунистическото минало, но може да предизвика и нови обществени спорове за личната отговорност, историческата памет и правото на гражданите да узнаят истината.