Петгодишен, в стълбището на детска градина в Куинс, Арт Гарфънкъл забелязва, че гласът му се връща като ехо. Това преживяване по-късно той описва като момент, в който разбира: „Аз съм певец“. На 5 ноември 2026 г. той навършва 85 години – възраст, която го среща не само като половината от Simon & Garfunkel, но и като солов изпълнител, актьор, поет и човек с магистърска степен по математика от Колумбийския университет.

С Пол Саймън израства на няколко пресечки разстояние във Форест Хилс. Като тийнейджъри записват първата си песен „The Girl for Me“, а през 1957 г. издават „Hey, Schoolgirl“ под името Том и Джери. След раздяла двамата се събират отново като Simon & Garfunkel и започват поредица от записи, които променят звученето на американския фолк рок. Двугласията им правят „The Sound of Silence“, „Mrs. Robinson“, „Homeward Bound“, „The Boxer“ и „Bridge Over Troubled Water“ разпознаваеми и десетилетия по-късно.

Албумът „Bridge Over Troubled Water“ излиза през 1970 г. и печели шест награди „Грами“, включително за албум на годината. Макар основен автор на песните да е Пол Саймън, именно високият, чист и разпознаваем глас на Гарфънкъл придава на заглавната композиция нейния мащаб. По-късно музикалната академия го определя като осемкратен носител на „Грами“, а дуото получава награда за цялостно творчество през 2003 г. и влиза в Залата на славата на рокендрола през 1990 г.

След раздялата през 1970 г. Гарфънкъл не копира формулата на дуета. Дебютният му солов албум „Angel Clare“ излиза през 1973 г. и съдържа „All I Know“. Следват „Breakaway“, „Watermark“, „Fate for Breakfast“ и „Scissors Cut“. Паралелно с музиката той се снима във филмите „Параграф 22“, „Плътско познание“ и „Лошо време“, а в края на 80-те публикува стихосбирката „Still Water“.

През последните години Гарфънкъл се отдръпва от концертния живот, но през 2026 г. започва нов етап. В интервю той разказва, че след дълъг период без почти никакво пеене отново е усетил желание да излезе пред публика. „Аз съм певец – това нека бъде заглавието на статията ви“, казва той и описва професията, към която винаги се е връщал. Според него най-силният момент в едно изпълнение идва, когато пеенето стане „без усилие“ и достигне „върховна радост“.

Завръщането му включва и ново семейно партньорство. През 2024 г. той записва албума „Father and Son“ със сина си Арт Гарфънкъл-младши. След години на дистанция отново възстановява контакта си с Пол Саймън. Историята на Арт Гарфънкъл остава необичайна заради съчетанието – момчето, което търси ехо в училищно стълбище, става част от едно от най-известните музикални партньорства, а на 85 продължава да определя себе си най-просто: като певец.