Арестът на 49-годишния Арон Орбан, брат на бившия унгарски премиер Виктор Орбан, изведе на преден план схема за набиране на работници от Виетнам и Непал и издаване на шенгенски визи. Обвиненията срещу него включват контрабанда и трафик на хора, нарушения на визовия режим, корупция и неправомерно оказване на влияние.

Според разкритията Арон Орбан, адвокат и още един съучастник са привличали работници с невярна информация. Виетнамски граждани са получавали шенгенски визи под предлог, че ще участват в многодневни обучения за спасителни дейности в университета в Печ. Схемата е изисквала големи авансови плащания и високи административни такси – по няколко хиляди евро на човек. Част от виетнамците веднага са продължавали към други шенгенски държави в Западна Европа, а не всички клиенти са получавали поръчаните работници.

Според сведенията схемата е разчитала на връзки, стигащи до кабинета на премиера, министерства, държавни агенции и консулства. Бизнес моделът е свързан с ограничителната миграционна политика на Виктор Орбан: правителството е търсило работна ръка от трети държави – първо от Украйна и Сърбия, по-късно от азиатски страни. Подобна практика е имало и в други държави от Централна и Източна Европа.

Новото правителство на Петер Мадяр нарича реформаторската си програма „Операция Чистилище“. Целта е да разкрие клиентелистките мрежи от ерата на Орбан и да сложи край на това, което мнозина наричат „мафиотска държава“. Случаят с Арон Орбан се вписва в този контекст заради елементи на шуробаджанащина и неправомерно влияние.

Адвокатите на Арон Орбан са изразили възмущение от ареста след обиски в дома му. Виктор Орбан реагира остро: според него целта е политическо елиминиране на опонент и установяване на еднопартийна система. Той твърди: „Аз съм мишената; брат ми е просто пешка.“ Бившият премиер обвинява кабинета на Мадяр, че отклонява вниманието от разкриването на досиета на комунистическата тайна полиция, и определя случващото се като политически лов на вещици.

„Фидес“, управлявала 16 години, осъжда опитите за разчистване на сметки и представя партията като жертва на политическо преследване. Част от гражданското общество критикува агресивния „тежък подход“ на Мадяр към наследството на Орбан. Въпреки това подкрепата за новото правителство остава висока, тъй като то последователно изпълнява предизборните си обещания.