Александър Теодоров-Балан е български филолог, който оставя трайна следа не само като изследовател на езика, но и като негов активен строител. Роден е през 1859 г. в бесарабското село Кубей в семейство на преселници от Сливенския край. Учи в Болградската гимназия, после славянска и чешка филология в Прага и продължава образованието си в Лайпциг. През 1884 г. се установява в София и започва работа в Министерството на народното просвещение.

Само няколко години по-късно Балан е сред създателите на висшето образование в следосвобожденска България. През 1889 г. е избран за първи ректор на Висшето училище, което по-късно става Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Заема поста още два пъти – през 1896–1897 г. и 1902–1903 г. Преподава история на българския език, диалектология, славянска етнография и българска литература.

Научната му работа обхваща граматичния строеж, звуковата система, диалектите, правописа и правилата на книжовната реч. В „Слог и говор“ от 1904 г. настоява научната терминология да бъде кратка, ясна и разбираема. През 1909 г. излиза „Български книгопис за сто години. 1806–1905“ – мащабен библиографски труд за първия век на новата българска печатна култура. По-късно публикува „Българска граматика“ и „Нова българска граматика“ от 1940 г.

Балан не приема механичното отхвърляне на чуждото. Според него езикът трябва да се обогатява чрез живата народна реч и вътрешните си възможности. С него се свързват думи като „възглед“, „дейност“, „творба“, „усет“, „украса“, „заплаха“, „излет“, „летовище“, „общувам“ и „становище“. Неговото верую е: „Да любим езика си, да го браним, да го творим и обогатяваме.“ За него книжовната реч не е застинал музей, а жива работа, която трябва да пази връзката си с народната реч и да изразява науката, образованието и обществения живот.

Александър Теодоров-Балан умира през 1959 г. в София, малко преди да навърши 100 години. От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на Българската академия на науките. Днес неговото име носят училища и зала в Института за български език при БАН, а думите, които е предложил, продължават да звучат като напълно обикновена част от българската реч.