Психиатърът д-р Владимир Сотиров вижда като един от най-сериозните обществени страхове приемането на агресията към политическия опонент като норма. Според него предизборната кампания е показала особено ясно заглушаване и задушаване на опонента, а насилието все по-често се възприема не като слабост, а като доказателство за сила.

Като пример той посочва президентския дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров. Според разказа на таксиметров шофьор Йотова е спечелила, защото се е държала много агресивно. Сотиров определя това като парадокс: хората не просто търпят враждебността, а се разпознават в нея, когато бъде публично демонстрирана. Той свързва това и с публична реакция след дебата, в която Йотова е представена като „размазала“ Гюров, а сблъсъкът – като „такъв бой“. Психиатърът предупреждава, че вкусът към насилието, с който то се практикува, толерира и промотира, е най-големият риск.

По думите му сред част от подкрепилите Гюров се е утвърдил страх от липса на бъдеще и от промяна на европейската посока на България. Това е оставило много избиратели объркани и парализирани. Твърденията, че България ще бъде изпратена да воюва в Украйна, Сотиров отхвърля като „приказка за наивници“. Според него по-дълбокият страх е свързан с перспективата човек да разчита основно на собствените си способности, вместо на семейни връзки, партийна подкрепа и зависимости. Обществото трудно приема успеха, постигнат без корупционни модели и покровителство, и често представя примера на успелите като заплаха.

Според психиатъра значителна част от българите не са свикнали да правят самостоятелен политически избор. Около 70% от хората, които не са гласували, са пропуснали да поемат лична отговорност за избора си. Като обединяваща кауза Сотиров посочва образованието и възпитанието на автономни граждани, способни да мислят самостоятелно, да вземат решения и да носят отговорност за тях. „Тогава имаме шанс България да успее“, заявява той.