Европейските автомобилни производители все по-често говорят с един глас, когато става дума за регулациите в Брюксел. На парижкия автосалон ръководствата на Stellantis, Volkswagen и Renault обединиха позиции около искания за смекчаване на екологичните стандарти, държавна подкрепа за местното производство и по-твърда защита срещу азиатската конкуренция.

Причините за това общо недоволство са няколко. Цените на електроенергията в Европа остават високи, а интересът към електромобилите се оказва по-слаб от първоначалните оптимистични прогнози. Върху компаниите тежи и рискът от сериозни глоби за превишени CO2 емисии. От Renault предупреждават, че ако Европейският съюз не прояви гъвкавост, производството на континента може да бъде съкратено с над 300 000 автомобила.

Основният въпрос е как Европа допусна да изостане в глобалната надпревара за електрическа мобилност. Докато местните компании се сблъскваха с тежка бюрокрация, Китай последователно инвестираше в дългосрочна технологична стратегия. Сред слабите места на Стария континент остават недостигът на достъпна енергия, недостатъчно развитата зарядна мрежа, липсата на собствено батерийно производство и неефективните държавни стимули.

Парадоксът се задълбочава, защото част от емблематичните европейски марки започват да разчитат на китайски технологии. Когато софтуерът, платформата и батерията идват от Азия, въпросът доколко един автомобил е наистина европейски става все по-основателен. В такава ситуация разговорите за индустриален суверенитет звучат по-скоро като декларация, отколкото като реалност.

Чистият протекционизъм също не предлага трайно решение. Китайските производители разполагат с оптимизирани вериги за доставки и силни позиции при високотехнологичните компоненти. Те бързо се адаптират към новите условия и освен електрически модели предлагат на европейския пазар и разнообразни хибриди. Дори неофициалното споразумение между Брюксел и Пекин за вносни квоти изглежда по-скоро като временна мярка за запазване на маржове и логистични канали, отколкото като истинска победа за Европа.

Анализаторите предупреждават, че без радикална промяна в курса европейската автоиндустрия навлиза в една от най-тежките си кризи. Административните бариери и защитните мита могат да забавят спада, но не и да премахнат причините за него. В крайна сметка сметката отново ще бъде платена от обикновения купувач – чрез по-високи цени на автомобилите и възможно влошаване на качеството.